Цветни(те) настроения

Лято е. Ставам сутрин и избирам нещо цветно, което да облека или ако е от сутрините, в които изобщо не мога да гледам цветно, обличам нещо... някаво нещо..такова безцветно ... и слагам бижу :-) - цветно :-), което мога да махна, в случай че през деня все още не виждам цветове или те продължават да ме дразнят. В такива дни се опитвам само да не предавам безцветност и при общуването, никой не ми е виновен че гледам като през едноцветен филтър цветовете и не ги различавам. Взирам се, а все бъркам нюансите и не се получава, а и си личи...а ценя цветността в отношенията. Подходящите комбинации на цветове при облеклото носят съответния цвят настроение при общуването, но когато в общуването си облечем цвят на думите, тогава той обгръща и нас като нова дреха.
Оказва се трудно...особено ако всеки си забърква своята гама без да се замисля коя ще е подходящата за комбинация. Необходимо ли е обаче да се мъчим и правим опити да се получи нещо красиво или да чакаме само да се получи и кога си заслужава? ...и като се замисля, не само че всеки сезон е цветен а и гамата на настроенията и отношенията е доста пъстра...и сполучливите комбинации биха могли да бъдат много, ако просто можем да забелязваме цветовете около нас...