Чувството във мен сърфира… нагоре, спуска се стремглаво и отново вдига. Денят минава като миг, събуждам се дори без утрото. Не опитвам да заспивам. Тръгвам с чувството... не спирам. Усещането опитвам да разбирам. Споделям със звездите, които виждат всичко и заспивам. Там в съня си после, на облачета цветни, всичко прожектирам. Със затворени очи към тях политам. На всяко поотделно слизам, събуждам се и както пчеличка прашеца, цвета събирам. Пъстроцветно одеало си изплитам. В леглото лягам си и с него се завивам.