Животът в секундите се случва и, като капка понесла миг от свойта слава под небето, се изплъзва и изтича. Бездънен кош от спомени изплитам, в който всеки ден секундите изминали събирам. Ефирен, но здраво сплетен, свързващ миговете преживяни, на места поправян фино, с петна от сълзи, от усмивки изсушени. Дори секунда, от живота ми събрана, не изхвърлям, а трупам и нося без умора. Като паяжина го намятам всеки ден и тръгвам. От спомените разпиляни къща проектирам, с множество врати и изходи възможни. В нея вмъквам се когато правя свойте избори безбройни. Живот наново в нея не създавам, не започвам отначало. Животът в секундите сега се случва и да живея в тях избирам.

Цветна фея

Облякла фината си дреха, прозираща цвета на мисълта ти, дошла бе тя при мен, като летяща фея... Надникна първо плахо.. Прошепна ми със твоя глас ..Усетих я, отворих и и влезе тихо. Грациозните движения следях и, танцуваше и пееше щастливо. Като снежинка крехка всяка нейна дума се топеше. Първата влетяла беше бяла. Без цвят се завъртя, но цветно всичко боядиса. Сред пъстротата останалите не видях, само падащите капчици усещах леко. Без следа попиваха, където, замаяни в цвета на мисълта, стояха мойте думи притаени. Дошла бе цветна фея, думите пленени качи на нейните крила и полетя към пъстротата на света.