Магия от усмивка

Родих се спонтанно от една усмивка. Усещането бе като магията от слънчев лъч проникващ през затворени клепачи, с която всичко се подрежда. Като вълшевство, с бързината на магьосница влетя в сърцето. Остави частичките от нея и те за миг се сляха с тишината. Родих се.. Това бе мойто място. Прегърнаха ме всички чувства, опитващи да властват там в очакващото празно място... Запълних тишината, отделена с прозрачна стена. Огледах се..стената се разтвори..Наоколо бе пъстро, живо. Чувствата се подредиха. Радостта докосна Гнева, Разбирателството проникна в Мълчанието, Омразатата почувства Любовта, Обичта обгради всички...Магьосницата, орисница ми стана - да пазя и разбирам всички чувства, като Приятел във сърцето живо да остана.

Миг

Приятелю мой близък и далечен,
обичам те от онзи странен ден,
когато мигът усетих споделен.
Бях близо и копнеех да те виждам
с усмивката ти на лицето и в очите.

В сърцето ми роди се твоят образ,
очите се усмихваха от разстояние.
Сега далече си. Отново вижда те сърцето,
усеща миговете споделени,
а с мисълта докосвам те по всяко време.

Обич, разстояние и споделени дни разделят ни,
несподелено минало, реалност непозната.
Съдбата считам справедлива е,
докосна ни, а чувствата ни откровени
така принадлежат на приятелството верни.