Обличам се прозрачно и със света наоколо се сливам...

...със мисълта летя със моя скорост и посока...така понякога, когато се разхождам, ако наоколо е `никакво такова` или пък защото просто на мен не ми се иска да съм там... започвам да създавам мои си дръвчета и цветя и облачетата в разни форми да превръщам...понякога и хората изчезват.. ако желая спирам, гмуркам се в реката или камъчетата обръщам...в гората тръгвам и изкачвам се нагоре на високо, обливам се със свобода и тишината ... всякакво зелено се прелива, превръща се в адреналин и влива се във тялото...събужда мисълта, душата чувства, а очите откриват чудеса...изкачвам се на кули или ги строя на плажа..а пяната разбива се или ги руши..зареждам се в безкрая син или в пясъка тичам...обличам се прозрачно и със света наоколо се сливам...
...така обичам да пътувам и при хората да спирам... и да видя как истински живеят...без поза и без страх от погледите чужди...да послушам, помъдрувам, отпочина и премина...не мога да докосвам, само чувствам...но света го виждам неподправен...стоя отблизо, почти допирам, усмихвам се и сливам... а когато някой иска да ме види или аз да видя, е нужна просто обща мисъл, тогава светът наоколо се слива и лицата ни открива... разстоянието се стопява, а усещането озарява, като усмивка отразена във очите..и няма празнота и думи, тогава всичко казваме с очите..