С лятото отново тръгнах аз към теб.
С усмивка го посрещнах,с топлината се прегърнах
и облякох се със цветовете.В пъстра пеперуда
се превърнах и към теб политнах.
На тебе искам да разкажа, но като светулка,
поривът блещука и угасва всеки път.
Като топче завъртяно на рулетка прескача в тялото
сърцето. Летя и бавно с думи се събличам.
Изтичат като пясък и пред теб ги трупам, без да крия,
а ти и този път ги грабваш бързо и отлиташ.
Безмълвен ги отнасяш и затрупваш в пясъчната дупка
на морето, в която синьото разтваря цветовете.
В безмълвна пеперуда се превърнах с теб да мога
да летя, но поривът към теб угасна, щом пъстротата
на крилата ми премахна, за да немога към тебе да летя.