В деня като по лед се плъзгам днес.. Всичко видимо е снежно бяло и красиво. Останалото е затрупано в спокойствие....а ледът прозира и дели на две света и сигурността. Дърветата са украсени с клончета със лед и като в приказка блестят от отразената във тях усмивка на слънцето, което се опитва да пробие. Погледнеш ли нагоре към тях, виждаш приказния свят затворен в ледена висулка. Примамва те.. надникваш в нея, а студът изчезва и виждаш се в мечтите. А дървото като съкровищница ти се вижда с капчиците, които отразяват щастливите лица на всички, които ги забелязват и поглеждат, защото знаят че капчиците пазят замръзналите им мечти, застинали в мига когато са решили, че са невъзможни...
Така с усмивка плъзгаща се по леда опитвам се да съхраня красотата на сутринта... Минавам между причудливия и мамещ лед във клоните и този, който прозира през белотата на земята...Опасно е, но много живо... Понякога политаш и се носиш сигурно върху леда и не се замисляш много...Отпускаш се, дори танцуваш...ледът те носи и закриля от другия от другата страна, който постоянно дебне да те спъне на ръба на сигурността...

http://uk.youtube.com/watch?v=wuKwBwYKvKs&feature=related