Да заговориш “непознат”....или случайностите в нашия живот

Да заговориш “непознат”, във всеки смисъл за който се сещаш... за много хора не е от най-общоприетите начини да покажеш, че нещото или нещото, което някой прави или че нещо в някой ти харесва...поне за тези, които ги е грижа “какво ще кажат другите”... След като обаче вече се убедих сама и вярвам, че случайни неща няма и всяко нещо, което се случва в живота ни си носи своя смисъл, приемам разговорите ми с “непознати” като “случайностите” в живота ми и като неща, които е трябвало да се случат и се случват когато и защото...важно е сами да открием смисъла, наистина защо точно сега???:- )
... да опазнаваш и себе си чрез другите и чрез реакцията ти на околния свят е доста творческо занимание се оказва :- ) и дори можеш да експериментираш...в случая правото на грешка си е за сметка на собственото ни усещане, интуиция и инстинкти...обикновено в тези случаи обаче няма грешка, защото подтика е почти винаги отражение на потребностите ни, които се променят в даден момент...и усещаме осъзнатата необходимост от неосъзнати потребности:- ) ...“случайно” откриваш че харесваш музика, която никога не си слушал, чуваш различно думи, които слушаш всеки ден, купуваш си дрехи, които определено не са твоят стил, откриваш че има за какво да разговаряш с различни от ежедневието ти хора...понякога пък усещаш че ти идва да направиш нещо, което е нетипично за теб, което за околните също ще предизвика въпроса “какво ще кажат другите”...и така откривайки че се чувстваме добре със себе и по този нов начин, сме на път да се опознаем още малко :- ) и да спираме да си поставяме бариери, защото виждаме че така сме по-уверени и по-богати с хората и нещата, непознатите, които случайно сме забелязали, но приели за познати, защото са съживили още една клетка в нас...
Не е толкова случайно да попаднеш на някой, който обича да кара кънки например като теб, да слуша твоята музика, да обича да ходи по планини и да пътува...ако и самия ти обичаш да правиш това... защото вече знаеш, че това ще ти хареса и сам го търсиш...тогава по- лесно можеш да го откриеш и срещнеш... но за да да ни се случат “случайностите”, както и да се сблъскаме в онези “непознати”, от които се оказва че имаме потребност, че нашият живот има потребност, трябва просто да си позволим да ги “заговорим” и да не подминаваме мълчаливо покрай нещото, което те провокира и харесва или нещото което някой прави или нещото, което в някой ти харесва.