В движение

През тунели минавам и на светлото излизам,
през студ и топлина, спокойствие и страх..
В движение избирам, усещам и намирам...

Мисълта не спира и всичко се развива...
и когато спра, тя продължава своето движение около причината за моето закъснение...
Посоката обмисля и връща ме
на пътя на моето голямо пътешествие.

На път

Изпълнена със трепет, всеки път,
на пътешествие безгрижно се отправям,
във този пълен свят със чудеса...
На картата ги гледам...
сред пъстротата им маршрута си избирам,
със всички свои сетива, които искам да развивам.

На брой пътувания не едно..
Тръгвам аз и ставам друга
до следващото мое пътешествие.

Красива гостенка ме посети.
Тихо влезе, усмихна се и погледна през моите очи..
Пред тях, като че ли пътека озари...
Поведе ме в посоката на светлината..
Утъпкани пътеки не избираше,
тревата газеше и в локви влизаше.
Прелитахме над ямите или във тях укривахме,
като щастливи играещи деца.
Надниквахме встрани от светлината
и се взирахме да опознаем цялостно нещата.
Но там, където губехме посоката на светлината,
здраво се държахме за ръце и заедно отново я намирахме.
Вървяхме като невидими по светлината,
но местата, на които сме били,
оставяха във мислите следи.
Когато се завърнахме, остана с мен.
На нежна пелена се подслони, почти безцветна,
но светлината с която се яви, дома ми оцвети.