На чашка с времето

Заставам смело срещу времето
и това, което е видяло че се случва.
Разказвам му какво си спомням,
а то все казва – фактите са други.
Като приятели на чашка откровение сме спрели.
Изпива глътка от следваща секунда,
а аз замислена стоя със пълна чаша.
Животът чака ме неразгадан, а времето
не спира да отпива от моите секунди в него.
Не пускам чашата, но и не опитвам
от коктейла с мойте спомени забъркан,
а времето напило се започва да разказва
къде секундите изтичат.
Преди да се опия проумявам,
в какво съм някои превръщала,
но времето не връща и не спира и с удоволствие
от моите секунди продължава да отпива.