Цветният поглед

Измеренията на това което наричаме `страхове` зависят доколко можем да приемем мисълта за тях. За мен самата дума `змия` предизвиква ужас. Почти с нищо несъпоставим...За картинките на подобни няма смисъл да споменавам и това е само относно въображението, тогава в реалността би било ясно как ще звучи/изглежда :-)... моментално париране на всякаква двигателна и мисловна дейност :-). Не че досега не съм се сблъсквала с този си страх, ...но попаднах на четивото `Snake pit`, което за първи път не само не предизвика ужас, а дори успя да го трансформира в съзнанието ми като някаво друго усещане, дори не в тази гама емоции.

Обръщането към себе си е нещото което понякога и страха те кара да правиш и за да трансформираш усещането, трябва да можеш да гледаш на нещото неутрално или поне от още един ъгъл. Обаче хората рядко искат и поглеждат на себе си и другите по неутрален начин – те предпочитат цветния поглед. Ако предпочитаме цветния поглед, тогава също не трябва да наричаме и това което правим с черно или бяло. Та със `Snake pit` не само че припарих, а и се задържах на ръба на дупката, даже надникнах в нея :-). Всъщност, изобщо не се оказа страшно и определено си заслужава, ако човек не иска да се чувства като квадратна тапа в кръгла дупка. Няколко от нещата които видях бяха различните трансформации и начини по които виждаме себе си..тях възприех напълно, но остана и нещо върху което да помисля...

....` If you want to be popular, you can not afford to speak Truth. You will have to be diplomatic, which means you will have to lie- avoided. The Ego defends itself, if finds Excuses, Justifications for its Behaviour`....

....`It is not good to live in Ignorance about ones Self... For this we need Friends – People who have the Courage to tell us the Truth about our Selves. People who will not let us get away with our Ego Tricks.` ....