Собствен избор
Един разговор тия дни предизвика отново размишленията ми относно свободата и как може да ни я купят, за какво сме склонни да я продадем или получим, а и какво въплащаваме в думичката, наричайки избора си свободен :- )
...между другото, предвид ежедневието ми последните дни, правя асоциация със свободата която даваме на децата си, за да се сдобием със своята – за спокойствие, пари или друг собствен избор. Понякога ми се иска, ако мога да се вмъкна и провокирам ежедневието на родителите направили подобен избор, да погледнат към децата си, които не могат да разпознаят дори сърничката – която наричат антилопа, мечката която може да е гризли и никаква друга:- ), а понякога може и стръвница :- ), дивото прасе е носорог, а дъждовника- игуана....да се замисли човек изобщо в България ли живее :- )... няма да продължавам защото направо се отчайвам...
Често се замислям да се откажа от работата си в такива случаи, особено в които преподавателите се смеят на невежеството на децата, а и самите те изглежда не се интересуват кой знае колко от това, че са едни от хората, чрез които опознават света около тях...
За да опознаеш света обаче, е необходимо първо да се научиш да го виждаш и да можеш да го почувстваш. А определено, когато са в планината, малко от тях виждат по-далеч от автобуса, в който бързат да се качат, за да се върнат обратно в София или пък чувстват само нужда да пият кафе и похапват на чист въздух. А за родителите пък.. що за избор е това да живееш в София и детето ти за пръв път да види Витоша на 10 години и да мисли, че може да се качи във високите и части само със самолет...
Все по-често се замислям и за моя избор – „свободата” да правя това, което искам и смисъла да го правя избирайки – “свобода срещу пари” и борба с липсата на мисъл в тези, от които зависи нещата да се случват и ...
Когато в този случай се опитваме да принадлежим на смисъла от удовлетвореността в работата, тогава дали бихме се чувствали добре като част от динамиката на ежедневието – за която се замислих пак по повод онзи разговор за свободата, която търсим и дали сме готови да я продадем...


...и още една асоциация :- ) с нещо, което прочетох наскоро...
Актьорът Николай Николаев, известен в миналото като Бате Николай, се води на щат в детското коремно отделение на „Пирогов" от няколко месеца. Бивш кадър на Народния театър, Николаев, превъплатил се в проф. Д-р Коко, помага при лечението на децата с клоунада, която е нарекъл „Смехотерапия" на първата в Европа “Мобилна клиника по смехотерапия”. Актьорът е убеден, че смехът, съчетан с позитивното мислене, е лечебен.
Добрите клоуни се опитват да внушат на децата, че самите те са вълшебниците на своя живот и трябва да се приучат да правят малки и големи чудеса, едно от които е оздравяването им.