Цветът на разказа

Преди дни, гледах с въодушевление първите филми от Фестивала за късометражно кино (http://www.filmini.org/screenings.html), сюжетите на някои от които определено бяха добре „разказани” и въздействащи, макар кратки или без думи, а някои – без цвят.. :- ) Подобно е усещането от петъчните добре разказани лекции в кино “Одеон” по време на Киноуниверситета, които успяват да пресъздадат с думи атмосферата на предстоящия филм... както и след прочетена хубава книга, съдържателен разговор... изобщо винаги разпознаваме добрият разказ, дори понякога разказан не с думи, а със снимки, музика и цветове защото ни въздейства и провокира... а цветът му може да е различен понякога в зависимост от това, какъв е този, в който сме “облечени” самите ние когато го “слушаме”:- )
... силата на разказа, с думи или не, би могла да извади от цветовете на мълчанието образи, усещания, мисли.. които всеки от нас вижда и усеща различно...
Наскоро си говорих с приятел, който сподели, че много обича да слуша добре разказани истории... :- ) и организира подобни такива вечери... вместо гледане на филми, например :- ) Добра идея :- )
Когато разказваме за нещо тъжно, страшно или лошо, отново с помощта на „цветовете на разказа”, можем да преодолеем същите – тъгата, страха...
Усещането, мислите и атмосферата, които създава „цветът на разказа” между познати може да предизвика и премине в приятелство, обич, страх, усмивка, безразличие, привързаност...
...Понякога, например, приятелството се ражда след дълго познанство или внезапно – от една усмивка! ...а разказът с усмивка е кратък и истински и винаги красив защото е в най- прекрасните цветове за всеки от нас :- ) ...а когато срещаме разказвачи, които предизвикват или вече са предизвикали у нас истински усмивки, определено си заслужава да чуем следващите им разкази...