Миг

Приятелю мой близък и далечен,
обичам те от онзи странен ден,
когато мигът усетих споделен.
Бях близо и копнеех да те виждам
с усмивката ти на лицето и в очите.

В сърцето ми роди се твоят образ,
очите се усмихваха от разстояние.
Сега далече си. Отново вижда те сърцето,
усеща миговете споделени,
а с мисълта докосвам те по всяко време.

Обич, разстояние и споделени дни разделят ни,
несподелено минало, реалност непозната.
Съдбата считам справедлива е,
докосна ни, а чувствата ни откровени
така принадлежат на приятелството верни.