Животът в секундите се случва и, като капка понесла миг от свойта слава под небето, се изплъзва и изтича. Бездънен кош от спомени изплитам, в който всеки ден секундите изминали събирам. Ефирен, но здраво сплетен, свързващ миговете преживяни, на места поправян фино, с петна от сълзи, от усмивки изсушени. Дори секунда, от живота ми събрана, не изхвърлям, а трупам и нося без умора. Като паяжина го намятам всеки ден и тръгвам. От спомените разпиляни къща проектирам, с множество врати и изходи възможни. В нея вмъквам се когато правя свойте избори безбройни. Живот наново в нея не създавам, не започвам отначало. Животът в секундите сега се случва и да живея в тях избирам.