Красива гостенка ме посети.
Тихо влезе, усмихна се и погледна през моите очи..
Пред тях, като че ли пътека озари...
Поведе ме в посоката на светлината..
Утъпкани пътеки не избираше,
тревата газеше и в локви влизаше.
Прелитахме над ямите или във тях укривахме,
като щастливи играещи деца.
Надниквахме встрани от светлината
и се взирахме да опознаем цялостно нещата.
Но там, където губехме посоката на светлината,
здраво се държахме за ръце и заедно отново я намирахме.
Вървяхме като невидими по светлината,
но местата, на които сме били,
оставяха във мислите следи.
Когато се завърнахме, остана с мен.
На нежна пелена се подслони, почти безцветна,
но светлината с която се яви, дома ми оцвети.